Защо твърдиш че ме обичаш
когато тръгна си от мен,
защо ми казваш че ти липсвам
а в мъка ти сърцето ми обви?

А бяха дните тъй щастливи
с лъчи окъпани от смях,
но ти си тръгна и остави
очите ми блестящи от сълзи.

Не знаеш колко много плаках
когато с друга те видях
ти каза ми че съжаляваш
че в сърцето ти сам само аз.

Тога исках да ти вярвам,
надежда в себе си таях,
но ти отново го направи -
очаквайки да видиш гняв.

Прости, но болката бе толкоз силна,
че да се ядосам не можах,
Сълзи в сърцето ми се вляха
и аз от болка онемях.

Разбрах че губя те напълно
не можех с нищо да те спра
и ти си тръгна, не се обърна
сама остави ме в нощта.

След време пак съдбата ни засече
ти гледаше ме с молба
ръце протегнах към лицето ти,
но нещо в мене прекипя.

Проклета нека бъда,
но теб обичам до полуда.
Сълзите яростно изтривам
и теб до гроба ти проклинам!

Сега те моля само за едно
нескам повече да виждам
красивите изменчиви очи,
усмивката и нежните черти.

Не идвай повече в съня ми
защото ме измъчваш там.
Върви напред, не се обръщаи
за тебе мъртва сам сега.